Манастир "Света Троица"
Заповядайте в Семеен хотел "Варненци" - село Борово!Сестрата на царя, княгиня Евдокия, се разболяла от тежка и считана за неизлечима болест. Царят потърсил съвет от брат Йорданчо, който го насърчил да заведе сестра си на Кръстова гора. Придружена от придворни, княгинята пристигнала и пренощувала на святото място. На сутринта се събудила напълно здрава. „Как да се отблагодаря на Бога за тази милост?“ — запитал се царят. Брат Йорданчо го посъветвал да постави на това място метален кръст с тегло 33 кг, символизиращ годините на Христос. В знак на още по-голяма признателност, било решено кръстът да тежи 66 кг — двойно повече. Така, през 1936 г., кръстът бил изпратен за Кръстова гора.
Пристигнали следобед. Брат Йорданчо забелязал християнка, носеща две гълъбчета като дар за Иисус Христос. Той се помолил и пуснал първото — то полетяло на изток и кацнало на близко възвишение. Именно там бил издигнат кръстът.
След това пуснали второто гълъбче. То поело в противоположна посока — на запад — и кацнало върху скала зад поляната. Когато започнали да копаят на това място, открили аязмо — извор с лековита светена вода. Оттогава насам християни и българомохамедани започнали редовно да посещават Кръстова гора, да се покланят на светия кръст и да пият от аязмото, намирайки сила и изцеление.
Не след дълго свещеник Кошелев, заедно с църковните настоятели от с. Борово, взел решение да разкопае останките на стария манастир. Открити били три каменни кръста от бигор — специален камък, използван при строителството на старите храмове. По тях ясно личали восъчни капки.
През 1956 г. свещеник Кошелев, брат Йорданчо и боровски майстори-зидари се заели да изградят малка църква от останалите камъни на манастира. Нарекли я „Света Троица“. По нареждане на патриарх Кирил, храмът бил осветен от епископ Стефан, Пловдивски викарий, а по-късно — и митрополит Търновски.
С нарастващия поток от вярващи, стичащи се от всички краища на страната, възникнала нуждата от подслон. Затова било построено скромно жилище, също изградено от манастирските камъни, за да приюти поклонниците, търсещи Божията благодат.
През времето на тоталитарния режим, властите харесали местността за ловно стопанство „Кормисош“ и строго забранили поклоненията на Кръстова гора. При наближаване на празника Кръстовден, въоръжени отряди блокирали всички пътеки, но вярващите намирали обходни маршрути, преминавали през непроходими терени и с вяра достигали до Светия кръст.
През 1988 г. родолюбивият родопчанин и добър християнин Петър Тодоров от Смолян успява да измоли от Тодор Живков разрешение за свободен достъп и богослужение в Кръстова гора. Същата година Пловдивският митрополит Арсений учредява църковно настоятелство и назначава за свещеник ставрофорен свещеноиконом Василий Аринински.
На 4 април 1988 г. отец Аринински е официално назначен за завеждащ манастира „Света Троица“ – Кръстова гора. Създават се фондация „Кръстова гора“ и настоятелство. Малката църква се оказва тясна за стотиците поклонници, сред които и българомохамедани, които също почитат Светия кръст и пият от аязмото.
Втората част на храма е построена от майстори от село Момчиловци – религиозни и почтени хора. Строителството завършва през 1995 г., а на 22 септември 1995 г. храмът е осветен от Св. Синод на Българската православна църква.
На 22 октомври 1994 г. кръстът, стоял непокътнат на мястото почти 50 години, изчезва.
Седем месеца по-късно, овчар от с. Белица, докато пасял стадото си, вижда овцете да се втурват към боровата гора. Следвайки ги, открива полузаровения кръст, прерязан на две. Кръстът е възстановен, заварен и върнат обратно на мястото си.
Кръстова гора не търпи посегателства.
Малко след това, на игумена била подхвърлена анонимна бележка:
„Ние, които посегнахме на кръста, бяхме трима. Беди сполетяха семействата ни, двама от нас починаха. Не искам да ме последва тяхната участ. Върнах кръста и моля за прошка…“
Постепенно духовният живот на Кръстова гора се възражда. Отец Аринински организира редовни богослужения, произнася вдъхновяващи проповеди и поучава вярващите. Той става не само свещеник, но и психотерапевт и духовен наставник, чийто думи дават утеха и сила на отчаяни хора.
Божията благодат не закъснява. И до днес стотици хора свидетелстват за чудесата на Кръстова гора.
