Кръстова гора

Заповядайте в Семеен хотел "Варненци" - село Борово!

Кръстова гора е едно от големите православни български свещени места, което макар да продължава да повдига въпроси и дискусии, е място където Бог предава изобилно Своята благодат. Десетилетия наред бащи предавали на синове историята за чудесното действие на побития на върха над с. Борово кръст, мнозина се утешавали, лекували и прославяли Бога. Ако се взрем в пътеписите ще открием, че още византийските хронисти са наричали Родопа планина „Магна силва булгарика – Свещената българска гора“. Това определение приляга най-вече за Кръстова гора, извисила се на 1545 м. над морето.

Тук на Кръстова гора, вярващият оценява по достойнство всичко, което е правела Българската православна Църква през историческите времена на възход и падение, будувайки да бъдат живи и плодоносни делата на вярата. И ако в определени времена вярата е била смущавана, то Бог е допуснал това, за да изпита силата на християнския дух. Тази несекваща вяра е довела днес и вас от различните краища на Родината, за да пиете от живата вода на благовестието Христово, за да вкусите от плодовете на надеждата и любовта и оплодени от мъдростта на Евангелието, да осмислите думите: „Тук, на този свят, човек е като морен пътник, отбил се да пренощува, тук на земята ние вярващите нямаме постоянния град, а бъдещия търсим“ (Посл. до Евреите 13:14)

Великия доместник във Византийската империя Григорий Бакуриани, грузинец по произход,основал през 1083 г. Бачковския манастир, дарил го с обширни поземлени имоти, заселил в него 50 души монаси и съставил манастирски тапик (устав). България тогава се намирала под Византийска власт. В манастира било открито богословно училище, в което преподавали бележитите грузински учени Йоан Петрици, Икал-тоели, Арсен и др. Бакуриани пише: „Подарих на манастира и две икони от златна сплав, които имат по края големи отломки от светия Христов кръст. Голямата икона се казва „Свето преображение Господне“, а по-малката – „Света Богородица“.

За неговите подчинени било образувано селище „Иверце“, заобиколено от обширна плодородна земя, близки гори и поляни с богати пасища. Многобройните манастирски стада пасели из живописната местност „Кръстова гора“, наричана още „Градище“, която по форма прилича на кръст. В скоро време на Кръстова гора възникнал манастир „Света Троица“, наричан Троицки, подчинен на Бачковския. Монасите от Кръстова гора и жителите на с. Иверце измолили от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакурианова икона с вградената в нея част от животворящия Христов кръст, за да украсят Троицкия манастир, в който природен кът ръката на Твореца чудно изваяла кръстния знак.

След падането ни под турско робство в 1393 г. в Бачковския манастир нахлува гръцката деспотия, гърците изгонили последните грузински монаси, сринали до основи великолепната гробница на братята Григорий и Абасий Бакуриани в централния храм и се постарали да заличат всяка иверска следа. Особено черни дни и разделно време настъпили в началото на XV в., когато по течението на р. Чая и Лъкинското дефиле внезапно се втурнали многочислените орди на Джадит Али паша. Изплашените монаси в Кръстова гора побързали да скрият в земята скъпоценната икона с отломките от кръста Господен и други ценности. Монасите били изклани, църквата и сградите осквернени, ограбени и опожарени.

Едва ли можем да се представим какво унижение и какви мъки е изтърпяло това изстрадало родопско население. И не е случайно, че българомохамеданите и до днес се наричат помаци, т.е. помъчени, изстрадали хора – българи. Турските орди поканили монасите, послушниците и харизаните да приемат исляма, но никой не склонил и всички до един били обезглавени по най–жесток начин. Тези пък, които „приели“ исляма, били възнаграждавани, като им „подарявали“ от манастирските земи, гори и имущество или ги поставяли като пъдари, мидюри и на различни длъжности, за да затвърдят исляма в Родопския край.

През 1933 г. из родопския край се появил проповедника ясновидец Йордан Стойчев Дренков, който поучавал християните как според възможностите си да разбират Божието слово и да живеят разумно. Когато дошъл в с. Борово и чул, че наблизо има местност „Кръстов“, се отправил към нея.

С Божията помощ брат Йорданчо (така го наричали родопските християни) открил на това място необикновена сила, излъчвана от недрата на хълма, както и останки от голям манастир. Той започнал да изпраща там болни хора да преспиват, които чрез вяра и Божие благословение се изцелявали.