Кръстова гора
Заповядайте в Семеен хотел "Варненци" - село Борово!Кръстова гора – място на вяра, благодат и чудеса
Кръстова гора е едно от най-почитаните православни свети места в България. Обвита в легенди, тя остава пространство на утеха, изцеление и Божия благодат.
Поколения наред бащи са разказвали на синовете си за чудесата, случили се на върха над село Борово, където се извисява светият кръст.
Още византийските хронисти са наричали Родопите „Magna Silva Bulgarica“ – Свещената българска гора.
Най-силният символ на това име е именно Кръстова гора, която се извисява на 1545 м надморска височина, скрита сред гъсти гори и духовна тишина.
Тук, на това свято място, вярващият осъзнава стойността на всичко, което Българската православна църква е съхранила през вековете – дори в най-тежките времена.
А когато вярата е била подложена на изпитания, това е било, за да се укрепи духът на християнина.
Именно тази жива, несекваща вяра води и днес поклонници от всички краища на България – да пият от живата вода на благовестието, да вкусят от плодовете на надеждата и любовта, и да се докоснат до мъдростта на Евангелието.
„Тук, на този свят, човек е като морен пътник, отбил се да пренощува.
Тук, на земята, ние вярващите нямаме постоянен град, а бъдещия търсим.“
— Послание до Евреите 13:14
Историята на Бакуриани и духовните корени на Кръстова гора
През 1083 г. великият доместик на Византийската империя, Григорий Бакуриани, грузинец по произход, основава Бачковския манастир. Той го дарява с обширни земи, заселва го с 50 грузински монаси и създава манастирски устав (тапик). По това време България е под византийска власт.
В манастира е основано богословско училище, където преподават изтъкнати грузински учени като Йоан Петрици, Икалтоели и Арсен. В писмено завещание Бакуриани дарява две икони от златна сплав, съдържащи отломки от Христовия кръст.
Голямата икона носи името „Свето Преображение Господне“, а малката – „Света Богородица“.
В подкрепа на манастира е създадено селището Иверце, разположено сред плодородни земи, гори и пасища. В района Кръстова гора – наричана още Градище заради формата ѝ като кръст – се отглеждат манастирските стада.
Скоро там е основан манастир „Света Троица“ (Троицки), подчинен на Бачковския.
Монасите и жителите на Иверце измолват от игумена дар – голямата икона на Бакуриани с частица от животворящия Кръст, за да я поставят в новия храм.
Мястото се смята за свещено, тъй като природата сама е изваяла в скалите знака на кръста – дело, което вярващите припознават като божествено вдъхновение.
Трагедия и възраждане на Кръстова гора
След падането на България под османско владичество през 1393 г., в Бачковския манастир нахлува гръцката духовна власт, която изгонва последните грузински монаси, унищожава гробницата на братята Григорий и Абасий Бакуриани и се стреми да заличи всяка следа от иверското наследство.
Особено тежки времена настъпват в началото на XV век, когато ордите на Джадит Али паша нахлуват по течението на река Чая и през Лъкинското дефиле.
Уплашените монаси от Кръстова гора успяват да скрият в земята светата икона с частица от Христовия кръст и други реликви, преди да бъдат жестоко избити. Манастирът е опожарен, ограбен и осквернен.
Местното родопско население преминава през неописуеми страдания. Тези, които отказват да приемат исляма, са обезглавени, а онези, които го приемат под натиск, получават манастирски земи и постове, за да укрепят новата власт. Така се ражда и понятието „помаци“ – помъчени, изстрадали българи.
Пророческо възраждане
През 1933 г. в Родопите пристига проповедникът и ясновидец Йордан Стойчев Дренков. Той поучава християните да търсят смисъла на Божието слово и да живеят с мъдрост и вяра.
Когато достига до село Борово и чува за място, наречено „Кръстов“, се отправя натам.
С помощта на Божията благодат, брат Йорданчо – както го наричат местните – открива на хълма силно духовно излъчване и останки от древен манастир.
Той започва да изпраща болни хора да преспиват на мястото, и мнозина от тях намират изцеление чрез вяра и молитва.
