Манастир "Света Троица"
Заповядайте в Семеен хотел "Варненци" - село Борово!Сестрата на царя княгиня Евдокия се разболяла от неизлечима болест. Царят се обърнал към брат Йорданчо, който го посъветвал да заведе сестра си на Кръстова гора. Придружена от придворни хора княгинята отишла там и преспала, а когато на сутринта се събудила, била напълно здрава. „Как да се отблагодаря на Бога за тази милост?“ – се питал царят. Брат Йорданчо го посъветвал да издигне на това място метален кръст, който да тежи 33 кг. колкото е броят на Христовите години. Решили да направят голям метален кръст, който да тежи 66 кг. – два пъти по-голям. Така през 1936 г. Кръстът бил изпратен за Кръстова гора. Там пристигнали след обяд, брат Йорданчо забелязал, че една християнка носела две гълъбчета в дар на Иисус Христос. Той взел гълъбите, помолил се и пуснал едното гълъбче, което полетяло на изток и кацнало на близкото възвишение. Там поставили кръста.
Пуснали второто гълъбче, то пък отлетяло на запад – в противоположна посока, и се спряло на скалата, зад поляната. Започнали да копаят там и открили Аязмото – изворче, от което бликнала лековита светена вода. От този ден християни и българо-мохамедани започнали да почитат светия кръст, посещавайки го редовно, и да пият от светената вода на аязмото, добивайки сила и изцеление. Не след дълго свещеник Кошелев, заедно с църковните настоятели от с. Борово, решило да разкопаят останките на стария манастир и открили три кръста от бигор (специален камък, използван при строежа на старите храмове). По кръстовете ясно личели восъчни капки. През 1956 г. свещ. Кошелев, заедно с брат Йорданчо и боровски майстори строители се заели да съградят от камъните на стария манастир малка църквичка, която нарекли „Света Троица“. По поръчение на българския патриарх Кирил тя била осветена от епископ Стефан – викарий Пловдивски, а по – късно митрополит Търновски. Народът започнал да се събира от всички краища на страната и се наложило да се построи пак от старите манастирски камъни скромно жилище за подслон.
Четвърти април 1988 г. е денят, в който Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Арсений назначава за завеждащ манастира „Света Троица“ – Кръстова гора свещеник В. Аринински. Създададена е фондация „Кръстова гора“ и църковно настоятелство. Малката църква „Света Троица“ се оказва тясна да побере стотиците богомолци. На Кръстова гора на поклонение идват не само християни, но и българомохамедани, които почитат светия кръст и светената вода от аязмото. Втората част от храма се построи от майстори от с. Момчиловци – религиозни и честни хора. Целият строеж завърши през 1995 г., и на 22 септември 1995 г. беше осветен от Св. Синод на Българската православна църква.
На 22 октомври 1994 г. от Кръстова гора изчезнал кръстът, който стои там непокътнат близо 50 години. Милостив е Бог. Седем месеца след похищението на кръста той беше намерен. Овчар от съседното село Белица пасял стадото си на половин километър от Кръстов, овцете изведнъж се втурнали към отсрещната борова гора. Овчарят се втурнал след тях и съзрял полузаровеният кръст да лежи там, прерязан на две. Кръстът бил заварен и и отново върнат на Кръстова гора. Кръстова гора не търпи посегателства. Малко след възвръщането на кръста, на игумена била подхвърлена бележка, в която пишело: „Ние които посегнахме на кръста бяхме трима. Беди нападнаха семействата ни, двамата се споминаха. Не исках да ме последва тяхната участ. Върнах кръста и моля за прошка…“.
Постепенно животът на Кръстова гора се възраждаше. Игуменът на манастира организираше богослужението, произнасяше силни проповеди, поучаваше. Той беше и свещеник и психотерапевт, и наставник, чиито думи окуражаваха отчаяни хора. Бог, като виждаше делото на свещ. Аринински и вярата на стотиците страдащи хора, изпращаше Своята благодат. Настъпи време, когато стотици хора и днес говорят само за чудесата на Кръстова гора.
